Светото тайнство Венчение 

НЯКОЛКО НАПЪТСТВИЯ ЗА ПОДОБАВАЩОТО НИ ПОВЕДЕНИЕ В ХРАМА


Поклонението пред иконите и светините се извършва с благоговейно прекръстване, поклон и целуване.

Не пипайте иконите с ръка!

Не поставяйте пари и предмети върху тях!


Прекръстването е символ на кръста Господен – победата на Христос над смъртта, а също така и знак за нашата готовност да Го следваме като истински християни. Правилното прекръстване се извършва с дясната ръка, като трите първи пръста (палецът, показалецът и средният) се съединяват в едно, а останалите два (безименният и малкият) се свиват към дланта. С трите съединени пръста се докосваме до челото, гърдите, дясното и лявото рамо и тъй изобразяваме кръст на себе си и, като спуснем ръката, леко се покланяме.

Съединените три пръста означават нашата вяра в Пресветата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, а двата свити пръста означават нашата вяра в Сина Божи Иисус Христос, а именно, че Той има две естества – Божествено и Човешко, и заради нашето спасение слезе на земята, за да ни съедини с Бога и Небесата.

Кръстният знак слагаме на челото, за да просвети нашия ум и освети нашите мисли, на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни, на раменете – за да укрепи и освети телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

Кръстния знак символизира призоваването на Божието покровителство и славословие на разпънатия на кръста Христос, затова той се извършва обикновено при влизане и излизане от светия храм, при начало на работа, преди ядене, преди пътуване, преди учение...

Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост и неблагоговейно, така и кръстният знак не трябва да правим лекомислено, бързо и небрежно и да го превръщаме в безмислено движение на ръката.


Молитвите

Има много молитви, които можем да отправяме към Бога и светиите. Ето най – кратките от тях.
Когато се покланяме и целуваме иконата на Иисус Христос, тихо в себе си казваме Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния.“
Пред иконата на Богородица тихо се молим: „Пресветая Богородице, спаси нас.“
Когато сме пред икона или образ на светец, например пред иконата на св. Йоан Рилски, тихата ни молитва е: „Свети Йоане, Рилски Чудотворец, моли Бога за мене, грешния.“
След като сме се прекръстили и сърдечно помолили, се покланяме блаовейно и целуваме светия образ на иконата.


Поклонът може да бъде малък, само с навеждане на глава, или голям, т.е. по – нисък – до пояса. Ако молитвата ни е покайна, съкрушена (както през Великия пост), тогава поклонът е коленопреклонен – челото достига до земята.


Целувката е древнохристиянски обичай и е израз на любовта, която имаме към Бога и ближния. Почитането на иконите и светините с целувка и поклон свидетелстват нашата вяра и любов.

Недопустимо е целуването на икони с начервени устни!

Свещите

След като закупим свещ от храма, запалваме я от горещите свещи и я поставяме на свещника внимателно. След това казваме тихо в себе си молитва, например Господнята молитва „Отче наш...“ или само „Господи, дай здраве и спасение на твоя раб...(името).“

Когато палим свещ за починал, тихо се молим: „Господи, упокой душата на починалия твой раб...“

Не се палят свещи и не се казват молитви за светците, защото те вече са просияли.

Не е редно да се задържаме дълго пред свещниците и иконите, особено на големи празници, за да не създаваме напрежение и недоволство от страна на другите присъстващи. Не бива и да се разхождаме със запалени свещи из храма!


В храма трябва да се придвижваме тихо, да не разговаряме и да не шумим.

По време на богослужение не е желателно ходенето и говоренето.

Облеклото ни трябва да бъде прилично и съобразено със святото място – недопустими са късите поли и панталони и разголените рамене.

Задължително изключваме телефоните си, преди да влезем в храма!


Благословението

От древността хората просят благословение от Господа. Стар и добър обичай е, когато православен християнин срещне свещеник, да поиска благословение за себе си, като положи ръцете, събрани пред себе си, направи поклон и каже: „Отче, благослови.“ Духовникът го благославя с кръстен знак по главата и подава десницата си. Християнинът целува ръката на свещеника, което е символ на целуването на кръста, с който е бил благословен. Свещеническият богослов е видим знак на Божието благословение, което просим за наше здраве и спасение.


Повече информация в:
Николай, еп. Макариополски, архимандрит Серафим. Нашата вяра, надежда и любов. Си, С. 2005
Коев, Т. Православен катахизис. СИ, С. 1991
Молитвеник, СИ, С. 1995
Жития на светиите, СИ, С. 1991



ЗА СВЕТОТО ТАЙНСТВО ВЕНЧЕНИЕ Е НЕОБХОДИМО:


1. Акт за сключен граждански брак на младоженците.

2. Младоженците и техните кумове да са православно кръстени и да представят кръщелните си свидетелства в деня на сватбата или няколко дни по-рано.

3. Венчални халки, бутилка червено вино с една ритуална чаша, погача, мед и бонбони.

4. Свещи:
- 2 бр. за младоженците, украсени с панделки
- по една срещ за родителите
- обикновени свещи за гостите - според броя им

5. Сурово жито, бонбони и стотинки в тюлчета, в поднос, които кумата хвърля след излизане от храма.



ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР ЗА 2016г.

Януари
Февруари
Март
Април
Май
Юни
Юли
Август
Септември
Октомври
Ноември
Декември