Проповед на Негово Преосвещенство епископ Йоан

 

За това как да благотворим, Протойерей Николай Цурев

 

Никулден, На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

 

Приветствени слова на отец Ангел Ангелов, протосингел на Софийска света митрополия, в столичният храм "Св. Мъченица Параскева" по случай Рождество Христово, 2012 г.:

Приветствени слова на протосингела на Софийска св. митрополия ставр. ик. Ангел Ангелов

Приветствени слова на Негово Преосвещенство
Знеполският епископ Йоан,
викарий на Софийска митрополия*

Приветствени слова на Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан

*Приветствени слова на детският фестивал за православни песни "Осанна във висините" в столичният храм "Св. Мчца Параскева", 8 май 2012 г.




† На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

За личното ни взаимоотношение с Богомладенеца


икона Рождество ХристовоОтново е Рождество Христово. В духа на православната ни църковна традиция и тази година нека се поздравим с Рождения ден на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
Ние, българите, вече 1145 години вярваме и изповядваме, че заради нас и нашето спасение Бог Отец изпрати Своя Единороден Син от небесата, Който се въплъти от св. Дева Мария и стана Човек. Точно това събитие велелепно празнуваме на Рождество Христово, като със страх Божи, вяра и любов се веселим и тачим Неговото явяване на земята.
Така и подобава: изпратен ни от Бога Отца с любов, ние трябва да отвърнем на Неговия жест по същия начин, т. е. да посрещнем Богомладенеца Христос с любов. Такава е и Неговата Първа заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила" (Марк 12:30).
Всичко, което правим в Българската православна църква - да ходим на църква, да палим свещи, да се молим, да постим, да се изповядваме, да се причащаваме, има тази едничка цел - всичко това да правим, за да обикнем сладчайшия Христос.
Грешка е да твърдим, че вършим всички тези неща, само за да станем по-добри човеци. Защото, ако Българската православна църква имаше за цел да ни направи по-добри хора, тогава нямаше да има смисъл да придобиваме лична връзка с Христос, нито пък щеше да има смисъл Христос да дойде на земята. Хубаво е да проумеем, че нашата връзка с Него - с Бога е отношение на любовта, взаимоотношение, което не можем да обясним чрез разума, защото любовта превъзхожда разума. Любовта е над логиката!
Божията любов превъзхожда човешкия разум. Затова, българските светци са си имали "своя си" логика, непонятна на неохристовения човек. Тяхната логика е логиката на любовта. Тъкмо на това ни учи и Българската православна църква - да обичаме Господ Иисус Христос.
Личното ни взаимоотношение с Богомладенеца Христос е нещо, което ни помага да стигнем и до Христовата любов. Когато стигнем до Христовата любов, тогава притежаваме всичко, казано в Евангелието, т. е. личното взаимоотношение на човека с Бога.
Празникът Рождество Христово ни помага най-много да проверим сърцето си дали се е променило или не, дали сме се свързали с Христос лично или просто се задоволяваме с религиозните си задължения пред Него и невястата Му - Църквата, без да имаме лично отношение с Бога, поради което и Бог няма да ни се открие.
На този велик ден на Христовото Рождество апелирам към всички, които сега четете, да обърнете вниманието си върху себе си и да разберете, че Българската православна църква е лечебницата, която ни лекува, карайки ни да обичаме Христос. А Христовата любов е пламъкът, който се разгаря и гори в сърцата ни. Всеки от нас трябва да изследва себе си дали се намира в Христовата любов. Ако виждаме в себе си пороци, користолюбие и лукавство, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Новородилият се Христос, Чийто Рожден ден празнуваме днес, да е в нашите сърца, а да сме кисели като оцет. Не е възможно да се молим и да сме изпълнени с жлъч срещу другия човек. Не е възможно да четем Евангелието и да се караме с брат си или сестра си. Не е възможно да сме православни българи, членове на която и да е Българска православна църковна община по света, а в същото време да не сме научили азбуката на духовния живот. А тази азбука е любовта, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява" и „никога не отпада" (1 Кор. 13:7, 8).
В чест на Рождество Христово нека потушим в нас егоизма и всички онези неща, които, за съжаление, ни правят за смях и ни карат да изглеждаме неразумни пред Богомладенеца. Да се смирим и да започнем да поправяме себе си чрез покаянието, което се ражда като плод на смирението. Вместо да търсим оправдания, нека изследваме себе си дали Божията любов е в нас, която може да изцели нашето същество. Нека станем хора, изцелени от страстите и греха.
Може би ще запита някой: Да, хубаво е това, но как да стигнем до него?
Ето - Христос се роди, Той е вече на земята. Той е сред нас. Крачи с човешки стъпки редом с нас. Името Му е Емануил, което ще рече: „С нас е Бог!" Наречен е още „Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му" (Мат. 21:23). Той е добрият  Лекар - да се оставим с вяра в Неговите ръце. Той знае за всеки един от нас какво е необходимо. Само Той може да ни води по пътищата, по които с течение на времето можем да се усъвършенстваме с възможност дори да стигнем до богоподобието. Да имаме вяра в Него. Той е пътят, истината и животът. Той бди над нас и има грижата за нашето добруване.
Прочее, да помолим Новородилия се Богомладенец да ни благослови да видим Божието чудо в наши дни - да възлюбим Бога, та Неговата любов да ни съпътства, да бъдем хора, които се преобразяват с Неговото име и в Неговата благодат.
Честито Рождество Христово!
Божията милост и любов да бъдат с всички вас през Новата 2011 година!

Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)




БЛАГАТА ВЕСТ

Ставрофорен иконом Станой АНДОНОВ

БлаговещениеИ тази година празникът Св. Благовещение облъхва сърцата ни с трепетите на голяма радост. Ние искаме да надзърнем в онова велико тайнство, което се извършва в малката стая на Девицата Мариам. И ето, виждаме с духовните си очи Божия вестител и чуваме поздрава от небето: „Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените” (Лука. 1:28).

Девицата е смутена. Тя недоумява от казаните й думи, но архангел Гавриил я ободрява: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус” (Лука. 1:30-31). И отново недоумение. Но „как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” И Мариам чува отговора: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи” (Лука. 1:34-35).

Благата вест! Небето се снишава към земята. Земята се облива със светлина. Идва пролет – нова пролет, за която копнееха всички древни векове. Тя идва в душите. Божият Син слиза на земята поради безкрайната любов на Своя небесен Отец. И Девицата Мариам навежда смирено глава и кротко отвръща на ангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лука. 1:38).

Дево чиста, Откровице свята, радвай се! Благодатта е над тебе, защото чрез тебе идва утехата на света! Идва Лекарят, Който ще донесе балсам на съкрушените сърца и ще лекува раните на света. Идва Примирителят, Който ще обдари със Своя мир всички враждуващи по света. Идва Избавителят, Който ще поведе Своя народ по друг път – по стръмнини  и възвишения – нагоре към светлината. Ще проповядва на света благоприятната Господня година.

Радвай се, Благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Защото велика и свята е мисията на майката в живота. А ти си Майка на всички майки на земята.

Майка! Колко чистота, невинност и любов разкрива тази дума! Какъв отзвук има този детски шепот в най-нежните струни на майчиното сърце – струни, вибриращи под могъщия напор на надежди и мечти – изтъкани върху канавата от денонощни грижи за бъдещето на малкия човек!

Ако минем през историческото минало и разлистим историята на човешката култура, ще срещнем много рядко записани светли дни на радост за жената-майка.

Дори в страната на Омир тя е унижена и оскърбена! Знаменателни са думите на един от най-великите представители на древната философска мисъл – Платон: „Благодаря на небето, че съм роден човек, а не скот; елин, а не варварин; мъж, а не жена”, които ясно характеризират отношението на елина към жената.

И апенинският жител от гордия и величествен Рим бе унизил жената дотам, та философът-моралист Сенека изрече тежките и обидни думи: „Жената е безстидно животно и ако не се заемем с нейното образование, аз виждам в нея дива твар, неспособна да сдържа своите страсти”.

Християнството създаде светлия образ на жената-майка. Възвиси я на недосегаем пиедестал – построен върху нейното естествено право върху децата и семейството. То покри челото й с ореола на свободата. Защото „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса!” (Гал. 3:28).

Вижте „благословената между жените”! Тя е ходатайка пред Бога за нас; тя е Майка на човечеството, вдъхновителка на достойни майки от безкрайната човешка галерия.

Българска майко, ти шепнеш пред образа на Божията Майка молба да подкрепи и теб ръката; да озари и теб челото, и утробата ти чиста да благослови с достойна рожба!

Св. Благовещение! На този ден блага вест озари дома на св. Дева Мария – Божията Майка.

Този ден е и твой ден, християнска майко! Моли се на Майка Богородица така:

О, милостива Царице на небето и земята, с твоето ходатайство помилвай благочестивия православен наш народ, нашето войнство и всички православни християни, като ги запазиш под твоя благодатен покров! Моли въплътения безсеменно от тебе Христос Бог наш да ни препаше със сила отгоре срещу всички видими и невидими наши врагове, които рушат нашата света вяра и милото ни Отечество. Ние знаем това, Майко Богородице, и затова сме тъй усърдни в почитта и в молитвите си към тебе. Ти издигаш и подкрепяш падналите, утешаваш безутешните и се радваш с радващите се. Затова, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, ние усещаме себе си в твоите майчински обятия и ти пеем: „Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе! Благословена си ти между жените и благословен е Плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на душите ни!” Амин!


„Църковен вестник”, бр. 12/1994 г.

Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)


† На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

Никулден

Вечен победител е св. Николай като чудотворец и изключителни са заслугите му като служител на Христа. В акатиста му четем, че той поръсва целия свят с безценното миро на милостта и непрестанно е сред хората с безбройните си чудеса.

Ангел Господен предрекъл съдбата му и невижданата красота на душата му, прочистена още в утробата на майка му. Явно е, че той е бил посветен на Бога още от рождението си и сила на душата притежавал още като дете. Още в бащиния си дом той израснал като плодовита лоза на Божия виноград, като благоуханно цвете и чудотворно дърво в рая на Христа.

Затова, когато дошло времето, той с лекота станал просветител на душите и телата и ние с желание го търсим като източник на миропомазанието.

Вечен победител е св. Николай и като изповедник на православната ни вяра. Всички знаем неговото участие с другите 317 свети отци в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където изповядвал Сина като равен на Отца, отричайки еретическото учение на Арий. На събора той се прочул като стълб на благочестието, като закрила на вярващите, утвърждение на Православието, възхвала на Света Троица.

Надарен от Бога с изобилни дарове, св. Николай станал известен и търсен като хранител на гладни, кормчия в бурно море, лекуващ заразените, бърз помощник на всички, които викат към Бога и протягат към Него ръка.

Като слънце на небесата е възпяван св. Николай на земята. И днес се чудим и удивляваме как е било възможно да се роди такъв човек като него, който да притежава и да раздава толкова доброта и светост.

Не е чудно тогава защо с толкова любов го възпяваме и тачим катопример за пастирите и паството, като съсъд на добродетелта, чист съд на светостта, достоен събеседник на ангелите, водач на човеците, правило на вярата, образец на кротостта.

Св. Николай е възхваляван на всички езици по света. На всяко място ­ по земята и във въздуха, по водата и в дълбините морски ­ навсякъде се измолват чудесата му, които достигат всяко място със специалните криле на благодатта. Да не се чудим тогава защо тези, които получават помощта му, го наричат избавление от скърбите, дар на благодатта, избавител от неочакваното зло, бърз утешител в беда, реализатор на истината.

По молитвите на св. Николай много пъти Бог е спасявал вярващи хора. Вярвам всички знаете за случая, когато светецът забранил на летящите демони, които искали да потопят кораба в бурното море; за паричната помощ, която дал на бащата да спаси трите си дъщери от поквара и срам; за случаите, когато снабдявал нуждаещите се от храна, утеха, надежда, мир и светлина.

В житието на св. Николай четем още, че е бил светлина. Той осветлил пред императора невинността на генералите, осъдени на смърт и ги зарадвал с възможността да гледат светлината. И още, че св. Николай бил новият Ной, държащ здраво кормилото на кораба на спасението.

Богоносният св. Николай се възхвалява най-вече като бърз помощник в беди, като светец, който дава просперитет и чрез когото ние побеждаваме завистта и можем да водим морален живот. Той е силен пред Бога посредник, помага при лекуването, осветлява душата, милва сърцето и откликва на всеки повик.

Св. Николай е голям попечител на душите. Като учител на Божиите заповеди, той ни дава добър пример как да се борим с мислите, с навика и с природата си, както и с дявола, който винаги стои до нас, щом пожелаем да вършим добро. Той може да ни помогне, когато сме бедни на добродетели, във време на изкушение и най-различни несгоди.

Ние, православните християни, виждаме в св. Николай брилянтен лъч в тъмнината на този живот, който просветлява нашите души. Това е и повод да го възпяваме като светило на Божествения пламък, като светъл проповедник на православната вяра, отражение на евангелската светлина, като гръм, който плаши грешниците и като откривател на тъмните замисли.

Като знаем, че от Бога е благодатта на св. Николай, ние честваме неговата памет с радостно сърце и от цялата си душа му благодарим за неговото застъпничество пред Бога. Наистина не можем да изчислим славните му дела, които са безбройни като морския пясък и звездите небесни, но го славим с множеството си песни и химни като свят и велик чудотворец, победител на народи, след Бог и св. Богородица наша надежда, здраве на нашите тела и спасение на душите ни.

Прочие да се помолим на св. Николай: "Човече Божий, не спирай да се молиш на Господ за нас!" Амин.

Честит Никулден!

Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)

 

За това как да благотворим*

Протойерей Николай ЦУРЕВ
икона на Св. Николай „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната" /Мат.6:3/

Свети Николай е познат на народа ни като велик светител и чудотворец, покровител на мареплавателите и банкерите, но най-вече като благотворител. Почитта, с която се ползва този светия сред вярващите, е твърде голяма и тя се дължи на неговия свят и богоугоден живот, който е поучителен за нас най-вече с примерите на истинска християнска благотворителност.

Роден в края на III век, единствен син на богати и знатни родители, св. Николай още от младини проявявал голяма милост към бедните и нещастните. Още юноша, след ранната смърт на неговите родители, той раздал цялото си имущество. Когато възмъжал, бил ръкоположен за презвитер в родния си град Патара, където чичо му бил епископ. Тук като презвитер св. Николай имал възможността да прояви в пълнота своето добродетелно сърце, поради което и заслужено бил повикан за епископ на град Мир, област Ликия. В своето епископско служение св. Николай се оказал наистина помощ за нуждаещите се и покровител на всички отрудени и обременени.

Ето какво ни разказва неговото житие. Съобщили веднъж на светителя, че един човек от града, който някога бил имотен, а сега изпаднал в голяма бедност, като не намирал средства да омъжи почтено трите си дъщери, решил да използва тяхната младост и хубост, за да се избави от немотията. Св. Николай веднага намислил да попречи на това, като даде на бащата средства да омъжи дъщерите си. Това, обаче, той решил да направи тайно, за да избегне, от една страна, славата, която му било спечелило такова добро дело и, от друга, за да избави от срам нещастния баща. И така събрал една значителна сума и нощно време отишъл в дома на нещастния изпаднал баща. Намерил отворен прозорец, хвърлил през него кесията с парите и бързо си отишъл. Тези пари бащата употребил за настаняване на най-голямата си дъщеря. Неописуемо е било учудването на бащата, който видял и втори път грижата, проявена от Божието провидение към семейството му. Той пожелал да открие своя скрит благодетел. Дълго в бдение го очаквал, и когато при третото му идване го познал, хвърлил се пред нозете му, изповядал през потоци сълзи своето неверие в Божията помощ, престъпните си намерения спрямо своите собствени чада и пожелал да му се наложи църковно наказание -епитимия. Така великият Мирликийски светител спасил бащата и дъщерите от бедност и позор.

Ето как Божият угодник благотворил.

Тук ние трябва да отбележим, че добротворството на св. Николай е било напълно в духа на Иисус Христовото учение. Иисус Христос - нашият Господ Бог, съвършено познаващ човешката природа и нейните греховни наклонности, казва: „Сиромаси всякога (ще) имате при себе си" (Иоан. 12:8), т.е. сиромаси в света ще има всякога, поради греховете на човеците. С това Той подчертава нашия дълг към тях, необходимостта да помагаме на нуждаещите се, с други думи - нуждата от благотворителност. Но как да благотворим?

На това твърде добре ни поучава св. Николай, когото днес празнуваме. Ние чухме как той помогнал на бащата с трите дъщери - помогнал му тайно, не на всеослушание. Благотворителността на св. Николай оставала преди всичко тайна, което само по себе си е голям подвиг. Да запазва в тайна своята милостиня може само този, който е надвил в себе си гордостта - първият и най-тежък грях на човека. Тайно да даряваш означава, че не даваш за своя си слава, а за слава Божия. Защото Сам Бог казва: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците... ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната"(Мат.6:2,3).

Освен да остава в тайна, милостинята ни трябва да бъде и навреме дадена. И по отношение на това, св.Николай е образцов благотворител. Той помогна на нещастния баща в точното време, т.е. преди да съгреши, преди да изпадне в ръцете на лукавия. Ако св. Николай бе подал своята ръка за помощ, след като бащата бе вече опозорил своите деца, кого щеше да ползва тя?

Нашата милостиня трябва да бъде навременна. Само тогава тя придобива смисъл. Да проявиш милосърдие, да извършиш благодеяние навреме, е равносилно на това да спасиш погиващ от явна гибел. То е все едно като да хванеш и подкрепиш надвесилия се над дълбока бездна и да го придърпаш отново към живота преди да е паднал и погинал.
И най-после, благотворителността на св. Николай се характеризира с това, че той е помагал и е давал без да гледа на лице, т. е. на кого дава. Днес обикновено ние търсим да подпомогнем хора „благонадеждни" и „почтени". Такива, които да заслужават нашата помощ. А св. Николай подбираше ли кому да помага? Ако той като нас бе търсил само „благонадеждни", би следвало да не помогне на един баща с греховни намерения. Той обаче подпомогна тъкмо него, защото помнел, че и „Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото"(Лук. 19:10).

Подобно на него и ние трябва да извършваме нашата милостиня без да оценяваме този, на когото даваме. Защото, ако подпомогнем праведен, едва ли ще го направим по-праведен: но ако подпомогнем грешник, ние все може да допринесем нещо за неговото покаяние и обръщане, с което и за неговото спасение. Та нали точно така и св. Николай спаси грешния баща от голямо падение.

Възлюбени, братя и сестри,

Нека и ние, по подобие на обичания ни светец да подпомагаме според силите си нашите нуждаещи се „по-малки" братя в живота. Да им помагаме лично, защото само така ще изпълним дълга си на християни и ще станем подражатели на примера, който ни даде св. Николай. Само чрез дела на милосърдие ще заслужим и чуем отправен към нас Христовия призив: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте... доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:34-36,40). Амин!

*Проповед за празника на свети Николай Мирликийски, произнесена в столичния митрополитски храм "Св. Неделя", 6 дек. 2009 г.

Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)

 

Проповед на Негово Преосвещенство
Знеполският епископ Йоан,
викарий на Софийския митрополит*

Проповед на Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан

*Проповед за празника на Св. Вмчца Параскева в столичният храм "Св. Мчца Параскева", 28 октомври 2010 г.